Тази вечер ще бъда щастлива
Тази вечер ще бъда щастлива
Ти си мойто желязно момче –
обелиск огнедишащ сред мрака.
Златнорунни надежди ковеш –
фойерверки, маркиращи зрака.
Тази вечер ще бъда щастлива –
искам толкова малко сега...
Глътка слънце, вода да съм жива,
просто пак да съм тази жена,
дето твойта пустиня преброжда
и намира оазис в нощта,
дето тихо в съня ти дохожда
и орисва го с майска роса,
дето кротки светулки превръща
в жаден пламък, щуреещ в кръвта,
дето всяка омраза прекършва
и възражда с финес любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
