13 сент. 2010 г., 20:13  

Тази вечер ще бъда щастлива

2.1K 0 31

 

Тази вечер ще бъда щастлива

 

Ти си мойто желязно момче –

обелиск огнедишащ сред мрака.

Златнорунни надежди ковеш – 

фойерверки, маркиращи зрака.

 

Тази вечер ще бъда щастлива –

искам толкова малко сега...

Глътка слънце, вода да съм жива,

просто пак да съм тази жена,

 

дето твойта пустиня преброжда

и намира оазис в нощта,

дето тихо в съня ти дохожда

и орисва го с майска роса,

 

дето кротки светулки превръща

в жаден пламък, щуреещ в кръвта,

дето всяка омраза прекършва

и възражда с финес любовта.  

 

  

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "искам толкова малко сега..."
    Страхотно е, Плами! Поздрав!
  • Нека гори силно огънят на любовта!
  • Честит Първи учебен ден, Госпожо! Порадвах се на прекрасният ти стих и ти желая щастие и в последващите денонощия!
  • Звучи кто истинско ,но повече като въздишка,отколкото като нещо за споделяне.Образът на "желязно момче" за мен се съизмерва с техническо средство за постигане на "фойерверки" с извинение - твърде пренебрегнат персонаж.Харесва ми опитът ти ,да създадеш нещо радостно и красиво - много е трудно, но понякога се получава. Поздрав!
    Честит първи учебен ден. Понякога завиждам на учителите
  • Красиво е!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...