lindastefani (Камелия)
6 95

8 feb 2014, 21:39

Те ми казаха всичко!

Poesía

886 1 5

Попитах луната, дали ме обичаш.

А тя се усмихна - към мен се затича.

Попитах звездите, дали ме желаеш...

танцуваха в ритъма танца омаен.

А сутрин зората щом блесне в небето,

докосвам ли тайничко вляво - сърцето?!

В душата си носиш ли моята лудост?!

Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!

С която така в безтегловност политам,

когато телата ни в едно се преплитат.

А мислите някак потъват в безкрая,

понесени в тази безумна омая.

Пропуснах обаче да питам какво ли,

вятъра тихичко така си мърмори.

Но слънцето, залеза... За какво си мечтаеш?!

Те ми казаха всичко: - Обича те! Знаеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lindastefani (Камелия)

И според мен не е никак наивно. Когато човек обича, той е способен да комуникира с всички дадености на природата!!!
Благодаря ти, Йовета!!!

2014-02-27T22:10:12+02:00
etimargi (Y. Panda)

Да, когато човек не е сигурен, е хубаво да се допита до природата Страхотно е

2014-02-27T14:30:58+02:00
lindastefani (Камелия)

Ами то в любовта всичко е шантаво, наивно, мило, нежно и влюбено...
Благодаря ви, приятели!!!
Честити празници на всички!!!

2014-02-14T19:56:25+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

В надеждата да сме обичани всички сме наивни,
въпросът е дали ще посмеем да го признаем?!
Е, ти си посмяла! Поздрави, много мил стих!

2014-02-09T13:06:11+02:00
sidi13 (Силвия Димова)

"В душата си носиш ли моята лудост?!
Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!"
Много ми хареса!Поздрави, Камелия!

2014-02-09T12:05:03+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0