lindastefani (Камелия)
93 1122
8 feb 2014, 21:39

Те ми казаха всичко! 

  Poesía
689 1 5

           Те ми казаха всичко!

 

Попитах луната, дали ме обичаш.

А тя се усмихна - към мен се затича.

Попитах звездите, дали ме желаеш...

танцуваха в ритъма танца омаен.

 

А сутрин зората щом блесне в небето,

докосвам ли тайничко вляво - сърцето?!

В душата си носиш ли моята лудост?!

Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!

 

С която така в безтегловност политам,

когато телата ни в едно се преплитат.

А мислите някак потъват в безкрая,

понесени в тази безумна омая.

 

Пропуснах обаче да питам какво ли,

вятъра тихичко така си мърмори.

Но слънцето, залеза... За какво си мечтаеш?!

Те ми казаха всичко: - Обича те! Знаеш!

© Камелия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И според мен не е никак наивно. Когато човек обича, той е способен да комуникира с всички дадености на природата!!!
    Благодаря ти, Йовета!!!
  • Да, когато човек не е сигурен, е хубаво да се допита до природата Страхотно е
  • Ами то в любовта всичко е шантаво, наивно, мило, нежно и влюбено...
    Благодаря ви, приятели!!!
    Честити празници на всички!!!
  • В надеждата да сме обичани всички сме наивни,
    въпросът е дали ще посмеем да го признаем?!
    Е, ти си посмяла! Поздрави, много мил стих!
  • "В душата си носиш ли моята лудост?!
    Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!"
    Много ми хареса!Поздрави, Камелия!
Propuestas
: ??:??