Те ми казаха всичко!
Те ми казаха всичко!
Попитах луната, дали ме обичаш.
А тя се усмихна - към мен се затича.
Попитах звездите, дали ме желаеш...
танцуваха в ритъма танца омаен.
А сутрин зората щом блесне в небето,
докосвам ли тайничко вляво - сърцето?!
В душата си носиш ли моята лудост?!
Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!
С която така в безтегловност политам,
когато телата ни в едно се преплитат.
А мислите някак потъват в безкрая,
понесени в тази безумна омая.
Пропуснах обаче да питам какво ли,
вятъра тихичко така си мърмори.
Но слънцето, залеза... За какво си мечтаеш?!
Те ми казаха всичко: - Обича те! Знаеш!
© Камелия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, когато човек не е сигурен, е хубаво да се допита до природата
Страхотно е -
Ами то в любовта всичко е шантаво, наивно, мило, нежно и влюбено...
Благодаря ви, приятели!!!
Честити празници на всички!!! -
В надеждата да сме обичани всички сме наивни,
въпросът е дали ще посмеем да го признаем?!
Е, ти си посмяла! Поздрави, много мил стих! -
"В душата си носиш ли моята лудост?!
Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!"
Много ми хареса!Поздрави, Камелия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти, Йовета!!!