Те ми казаха всичко!

Поэзия

882 1 5

Попитах луната, дали ме обичаш.

А тя се усмихна - към мен се затича.

Попитах звездите, дали ме желаеш...

танцуваха в ритъма танца омаен.

А сутрин зората щом блесне в небето,

докосвам ли тайничко вляво - сърцето?!

В душата си носиш ли моята лудост?!

Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!

С която така в безтегловност политам,

когато телата ни в едно се преплитат.

А мислите някак потъват в безкрая,

понесени в тази безумна омая.

Пропуснах обаче да питам какво ли,

вятъра тихичко така си мърмори.

Но слънцето, залеза... За какво си мечтаеш?!

Те ми казаха всичко: - Обича те! Знаеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lindastefani (Камелия)

И според мен не е никак наивно. Когато човек обича, той е способен да комуникира с всички дадености на природата!!!
Благодаря ти, Йовета!!!

2014-02-27T22:10:12+02:00
etimargi (Y. Panda)

Да, когато човек не е сигурен, е хубаво да се допита до природата Страхотно е

2014-02-27T14:30:58+02:00
lindastefani (Камелия)

Ами то в любовта всичко е шантаво, наивно, мило, нежно и влюбено...
Благодаря ви, приятели!!!
Честити празници на всички!!!

2014-02-14T19:56:25+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

В надеждата да сме обичани всички сме наивни,
въпросът е дали ще посмеем да го признаем?!
Е, ти си посмяла! Поздрави, много мил стих!

2014-02-09T13:06:11+02:00
sidi13 (Силвия Димова)

"В душата си носиш ли моята лудост?!
Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!"
Много ми хареса!Поздрави, Камелия!

2014-02-09T12:05:03+02:00