Те ми казаха всичко!
Те ми казаха всичко!
Попитах луната, дали ме обичаш.
А тя се усмихна - към мен се затича.
Попитах звездите, дали ме желаеш...
танцуваха в ритъма танца омаен.
А сутрин зората щом блесне в небето,
докосвам ли тайничко вляво - сърцето?!
В душата си носиш ли моята лудост?!
Отпиваш ли жадно от мойта безумност?!
С която така в безтегловност политам,
когато телата ни в едно се преплитат.
А мислите някак потъват в безкрая,
понесени в тази безумна омая.
Пропуснах обаче да питам какво ли,
вятъра тихичко така си мърмори.
Но слънцето, залеза... За какво си мечтаеш?!
Те ми казаха всичко: - Обича те! Знаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
Страхотно е 
