12 jul 2008, 10:56

Те пищят още

  Poesía
613 0 5

 

Те пищят още

Отпечатани на стената ми

Парченца изкуство

Мъртви като въглени

И студени като чувства

 

С очите си извикват зима

С ръцете си допират се до свят

Желаеш ли ги силно - ще ги има

Докато увехне третия им цвят

 

А аз заспивам

Сега

Потъвам

В леглото си

Няма да забравя

Какво направиха с живота ми

 

Утре ще ги отлепя

И в задния си двор

Ще ги запаля

Огънят ще се превърне в слънце

И с пушека ще бъдат залез

 

08.07.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...