Jul 12, 2008, 10:56 AM

Те пищят още

  Poetry
615 0 5

 

Те пищят още

Отпечатани на стената ми

Парченца изкуство

Мъртви като въглени

И студени като чувства

 

С очите си извикват зима

С ръцете си допират се до свят

Желаеш ли ги силно - ще ги има

Докато увехне третия им цвят

 

А аз заспивам

Сега

Потъвам

В леглото си

Няма да забравя

Какво направиха с живота ми

 

Утре ще ги отлепя

И в задния си двор

Ще ги запаля

Огънят ще се превърне в слънце

И с пушека ще бъдат залез

 

08.07.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...