8 sept 2006, 15:13

Театър

  Poesía
838 0 6

Твоят прозорец пак свети
и сенки по него се виждат,

Сякаш играят в пиеси
илюзиите ми, дето прииждат...
 
В стъклото ти театъра твой
сърцето ми сякаш разчупва
и рисува войни след покой,
че някой някого погубва...
Като филм от лента не гледана,
образите виждам в мъгла.
 
Завесата още не е паднала,
а играчът скрито ми маха с ръка...
 
Може би искащ нещо да каже,
единствено и само на мене, сега?!
Но мълчи - време е вече да лягаме -

ечи последната реплика в нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...