Театър
Твоят прозорец пак свети
и сенки по него се виждат,
Сякаш играят в пиеси
илюзиите ми, дето прииждат...
В стъклото ти театъра твой
сърцето ми сякаш разчупва
и рисува войни след покой,
че някой някого погубва...
Като филм от лента не гледана,
образите виждам в мъгла.
Завесата още не е паднала,
а играчът скрито ми маха с ръка...
Може би искащ нещо да каже,
единствено и само на мене, сега?!
Но мълчи - време е вече да лягаме -
ечи последната реплика в нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Саръова Всички права запазени
