8 сент. 2006 г., 15:13

Театър 

  Поэзия
738 0 6
Твоят прозорец пак свети
и сенки по него се виждат,
Сякаш играят в пиеси
илюзиите ми, дето прииждат...
В стъклото ти театъра твой
сърцето ми сякаш разчупва
и рисува войни след покой,
че някой някого погубва...
Като филм от лента не гледана,
образите виждам в мъгла.
Завесата още не е паднала,
а играчът скрито ми маха с ръка... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Все права защищены

Предложения
: ??:??