17 jul 2014, 15:07

Театър от любов

760 0 5

Ръце, очи, усмивки тихи.
 Очаквания... Страхове.
Мълчания. Етюд за стихове...
Докосвания на криле.

Цветя от мигове. Букети.
Целувките на лудостта.
И две изгарящи комети
във звуците на радостта.

Две чаши. Хапки обещания.
Нагарчащ от реалност шоколад.
Ключалка за души. Две маски.
Театър от любов е този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви много!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Така си е! Харесвам ведростта в стиховете ти, зареждаща е!
  • Харесах!!!! Браво, Мишо!Поздрави от мен!
  • Ауу наистина страхотнооо!!БРАВО!!!!Ето това е изкуство!!Разкошно стихотворение!!Разкошни метафори, думи, изрази, идеи- всичко е наистина перфектно!!Много различно, красиво и силно!!И посланието е наистина изключително смислено и вярно!!Поздравления!! Не мога да определя коя метафора ми харесва най-много.Мога да говоря още много, защото те всичкити са много интересни, но "Целувките на лудостта" много ми харесаха!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....