17 июл. 2014 г., 15:07

Театър от любов

759 0 5

Ръце, очи, усмивки тихи.
 Очаквания... Страхове.
Мълчания. Етюд за стихове...
Докосвания на криле.

Цветя от мигове. Букети.
Целувките на лудостта.
И две изгарящи комети
във звуците на радостта.

Две чаши. Хапки обещания.
Нагарчащ от реалност шоколад.
Ключалка за души. Две маски.
Театър от любов е този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Така си е! Харесвам ведростта в стиховете ти, зареждаща е!
  • Харесах!!!! Браво, Мишо!Поздрави от мен!
  • Ауу наистина страхотнооо!!БРАВО!!!!Ето това е изкуство!!Разкошно стихотворение!!Разкошни метафори, думи, изрази, идеи- всичко е наистина перфектно!!Много различно, красиво и силно!!И посланието е наистина изключително смислено и вярно!!Поздравления!! Не мога да определя коя метафора ми харесва най-много.Мога да говоря още много, защото те всичкити са много интересни, но "Целувките на лудостта" много ми харесаха!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...