Jul 17, 2014, 3:07 PM

Театър от любов

  Poetry » Love
755 0 5

Ръце, очи, усмивки тихи.
 Очаквания... Страхове.
Мълчания. Етюд за стихове...
Докосвания на криле.

Цветя от мигове. Букети.
Целувките на лудостта.
И две изгарящи комети
във звуците на радостта.

Две чаши. Хапки обещания.
Нагарчащ от реалност шоколад.
Ключалка за души. Две маски.
Театър от любов е този свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви много!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Така си е! Харесвам ведростта в стиховете ти, зареждаща е!
  • Харесах!!!! Браво, Мишо!Поздрави от мен!
  • Ауу наистина страхотнооо!!БРАВО!!!!Ето това е изкуство!!Разкошно стихотворение!!Разкошни метафори, думи, изрази, идеи- всичко е наистина перфектно!!Много различно, красиво и силно!!И посланието е наистина изключително смислено и вярно!!Поздравления!! Не мога да определя коя метафора ми харесва най-много.Мога да говоря още много, защото те всичкити са много интересни, но "Целувките на лудостта" много ми харесаха!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...