17.07.2014 г., 15:07

Театър от любов

754 0 5

Ръце, очи, усмивки тихи.
 Очаквания... Страхове.
Мълчания. Етюд за стихове...
Докосвания на криле.

Цветя от мигове. Букети.
Целувките на лудостта.
И две изгарящи комети
във звуците на радостта.

Две чаши. Хапки обещания.
Нагарчащ от реалност шоколад.
Ключалка за души. Две маски.
Театър от любов е този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Така си е! Харесвам ведростта в стиховете ти, зареждаща е!
  • Харесах!!!! Браво, Мишо!Поздрави от мен!
  • Ауу наистина страхотнооо!!БРАВО!!!!Ето това е изкуство!!Разкошно стихотворение!!Разкошни метафори, думи, изрази, идеи- всичко е наистина перфектно!!Много различно, красиво и силно!!И посланието е наистина изключително смислено и вярно!!Поздравления!! Не мога да определя коя метафора ми харесва най-много.Мога да говоря още много, защото те всичкити са много интересни, но "Целувките на лудостта" много ми харесаха!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...