Умират птици, пеейки самотни в късни нощи.

Нагънати от болка стелят се телата им,

защото те обичаха до смърт.

Заглъхнали удари, спряло сърце,

кръвта удави сълзите ми снощи.

Не знаеш кога е разцъфнала роза,

с нокти посях я в твърдата пръст.

Така красиво прозвучаха нежните акорди,

но те нямаше да чуеш колко бързо спряха.

И отиваше си летният дъжд,

отнесъл със себе си цветните локви.

Теб те нямаше, но аз им казах,

че теб ще обичам и след тъмнината...