28 ago 2020, 10:36

Тежестта на думата

1.7K 1 2

Думите са като камък, забил се в сърцето ми.

Трън с бодли.

Те са остри и проницаеми до кръв.

Болката от тях е голяма ,колкото 

корените на едно дърво.

Впива се във вените ми и отравя цялото ми тяло.

 

Дори и да мине време, 

този товар няма да слезе. 

Той ще тежи на рамото ми години ,може и десетилетия.

Хиляда обещания и накрая само рани в мен кървят.

 

Тежко е когато часовникът удари 12 часа.

Всичко се връща отново и отново.

Ретроспекцията е тъжна и едва уловена.

Капчиците сълзи приличат на току що разредена

нова доза от ронливи частици. 

 

Частиците бяха като нож в гърдите ми.

Видях истинската същност човешка.

А какво ли беше тежестта ?

Дали предателство или утеха?

Дали талисман или истината неприемлива?

Дали любов или край на всичко?

Може би и аз не знам.

Така ще и остана щом няма отговор .

Отговорът е в думите ,но и в тяхното значение .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Elena Bojinova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...