Думите са като камък, забил се в сърцето ми.

Трън с бодли.

Те са остри и проницаеми до кръв.

Болката от тях е голяма ,колкото 

корените на едно дърво.

Впива се във вените ми и отравя цялото ми тяло.

Дори и да мине време, 

този товар няма да слезе. 

Той ще тежи на рамото ми години ,може и десетилетия.

Хиляда обещания и накрая само рани в мен кървят.

Тежко е когато часовникът удари 12 часа.

Всичко се връща отново и отново.

Ретроспекцията е тъжна и едва уловена.

Капчиците сълзи приличат на току що разредена

нова доза от ронливи частици. 

Частиците бяха като нож в гърдите ми.

Видях истинската същност човешка.

А какво ли беше тежестта ?

Дали предателство или утеха?

Дали талисман или истината неприемлива?

Дали любов или край на всичко?

Може би и аз не знам.

Така ще и остана щом няма отговор .

Отговорът е в думите ,но и в тяхното значение .