Тежестта на думата
Думите са като камък, забил се в сърцето ми.
Трън с бодли.
Те са остри и проницаеми до кръв.
Болката от тях е голяма ,колкото
корените на едно дърво.
Впива се във вените ми и отравя цялото ми тяло.
Дори и да мине време,
този товар няма да слезе.
Той ще тежи на рамото ми години ,може и десетилетия.
Хиляда обещания и накрая само рани в мен кървят.
Тежко е когато часовникът удари 12 часа.
Всичко се връща отново и отново.
Ретроспекцията е тъжна и едва уловена.
Капчиците сълзи приличат на току що разредена
нова доза от ронливи частици.
Частиците бяха като нож в гърдите ми.
Видях истинската същност човешка.
А какво ли беше тежестта ?
Дали предателство или утеха?
Дали талисман или истината неприемлива?
Дали любов или край на всичко?
Може би и аз не знам.
Така ще и остана щом няма отговор .
Отговорът е в думите ,но и в тяхното значение .
© Elena Bojinova All rights reserved.
