28.08.2020 г., 10:36

Тежестта на думата

1.7K 1 2

Думите са като камък, забил се в сърцето ми.

Трън с бодли.

Те са остри и проницаеми до кръв.

Болката от тях е голяма ,колкото 

корените на едно дърво.

Впива се във вените ми и отравя цялото ми тяло.

 

Дори и да мине време, 

този товар няма да слезе. 

Той ще тежи на рамото ми години ,може и десетилетия.

Хиляда обещания и накрая само рани в мен кървят.

 

Тежко е когато часовникът удари 12 часа.

Всичко се връща отново и отново.

Ретроспекцията е тъжна и едва уловена.

Капчиците сълзи приличат на току що разредена

нова доза от ронливи частици. 

 

Частиците бяха като нож в гърдите ми.

Видях истинската същност човешка.

А какво ли беше тежестта ?

Дали предателство или утеха?

Дали талисман или истината неприемлива?

Дали любов или край на всичко?

Може би и аз не знам.

Така ще и остана щом няма отговор .

Отговорът е в думите ,но и в тяхното значение .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bojinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...