28 авг. 2020 г., 10:36

Тежестта на думата

1.7K 1 2

Думите са като камък, забил се в сърцето ми.

Трън с бодли.

Те са остри и проницаеми до кръв.

Болката от тях е голяма ,колкото 

корените на едно дърво.

Впива се във вените ми и отравя цялото ми тяло.

 

Дори и да мине време, 

този товар няма да слезе. 

Той ще тежи на рамото ми години ,може и десетилетия.

Хиляда обещания и накрая само рани в мен кървят.

 

Тежко е когато часовникът удари 12 часа.

Всичко се връща отново и отново.

Ретроспекцията е тъжна и едва уловена.

Капчиците сълзи приличат на току що разредена

нова доза от ронливи частици. 

 

Частиците бяха като нож в гърдите ми.

Видях истинската същност човешка.

А какво ли беше тежестта ?

Дали предателство или утеха?

Дали талисман или истината неприемлива?

Дали любов или край на всичко?

Може би и аз не знам.

Така ще и остана щом няма отговор .

Отговорът е в думите ,но и в тяхното значение .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Elena Bojinova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....