Тексаското небе
ръми на ситни капки от небето бяло
горещото дихание на лятото:
пропадане нагоре в бездната от топла лава
погребване на спомена за сини залези
под топла пепел на желания угаснали
кога сълзите хладни на дъжда
докосват леко стръкчета трева
като благословия неочаквана
по време на безкрайна суша
от облаците виолетови вали тъга:
полето златно на копнежите изгаря
удавено във огъня на страстите
и вятърът донася на крилете си
безп(л)ътни сажди суета
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
