15 сент. 2011 г., 19:56

Тексаското небе

1.3K 0 4

 

 

ръми на ситни капки от небето бяло

горещото дихание на лятото:

пропадане нагоре в бездната от топла лава

погребване на спомена за сини залези

под топла пепел на желания угаснали

 

кога сълзите хладни на дъжда

докосват леко стръкчета трева

като благословия неочаквана

по време на безкрайна суша

 

от облаците виолетови вали тъга:

полето златно на копнежите изгаря

удавено във огъня на страстите

и вятърът донася на крилете си

безп(л)ътни сажди суета

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Образно!Хареса ми!
  • Усетих страстите и саждите суета под тексаското небе...
    Впечатляваща, дълбоко въздействаща образност.
    Поздравления за силата на художественото внушение!
  • Хареса ми поетичната палитра!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...