Маргарита (Маргарита Георгиева)
59 883
14 ene 2007, 5:45

телефонна кабина 

  Poesía
670 0 5

Едно девойче синеоко
вървеше с вдигната глава,
забързано и неспокойно
със свойте неизказани слова.

Една голяма авантюра
във всеки минал ден щастлив
и двамата с него в комбина,
притихнали, прегърнати
в телефонната кабина.

Навън минават хора,
потънали в мисли и мечти,
а в телефонната кабина
цари любов, страст и горещина.

Прегръдка силна, целувка страстна,
ръце преплетени с любов -
такова щастие голямо
дано не свърши толкоз рано.

Кръвта бушува във вените на всеки мъж
било то млад - неопитен - или стар и похотлив,
когато неговата хубава половина
се вре с друг в една телефонна кабина.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми много шеговитото и закачливо, и непретенциозно стихотворение! Вижда се една голяма усмивка, ала и малко добродушна ирония, или може би... самоирония? То последното го умеят само истинските хора!
  • Хехе.."се вре с друг..."- голяма закачка

  • Има закачка, да
    Позамислих се
  • Тя ще се разцепи тази кабина! Много закачливо!
  • Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??