14 ene 2007, 5:45

телефонна кабина 

  Poesía
770 0 5
Едно девойче синеоко
вървеше с вдигната глава,
забързано и неспокойно
със свойте неизказани слова.
Една голяма авантюра
във всеки минал ден щастлив
и двамата с него в комбина,
притихнали, прегърнати
в телефонната кабина.
Навън минават хора,
потънали в мисли и мечти,
а в телефонната кабина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??