телефонна кабина

14.01.2007 г., 5:45 ч.

Поезия

663 0 5

Едно девойче синеоко
вървеше с вдигната глава,
забързано и неспокойно
със свойте неизказани слова.

Една голяма авантюра
във всеки минал ден щастлив
и двамата с него в комбина,
притихнали, прегърнати
в телефонната кабина.

Навън минават хора,
потънали в мисли и мечти,
а в телефонната кабина
цари любов, страст и горещина.

Прегръдка силна, целувка страстна,
ръце преплетени с любов -
такова щастие голямо
дано не свърши толкоз рано.

Кръвта бушува във вените на всеки мъж
било то млад - неопитен - или стар и похотлив,
когато неговата хубава половина
се вре с друг в една телефонна кабина.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Bezzhichen (Безжичен)

2009-11-15T12:23:08+02:00

Хареса ми много шеговитото и закачливо, и непретенциозно стихотворение! Вижда се една голяма усмивка, ала и малко добродушна ирония, или може би... самоирония? То последното го умеят само истинските хора!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-01-14T16:26:33+02:00

Хехе.."се вре с друг..."- голяма закачка
kity (Людмила Нилсън)

2007-01-14T12:48:54+02:00

Има закачка, да
Позамислих се
Меричка (Мери Попинз)

2007-01-14T12:47:48+02:00

Тя ще се разцепи тази кабина! Много закачливо!
Романтик (Христо Костов)

2007-01-14T12:39:25+02:00

Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!