Jan 14, 2007, 5:45 AM

телефонна кабина

  Poetry
887 0 5

Едно девойче синеоко
вървеше с вдигната глава,
забързано и неспокойно
със свойте неизказани слова.

Една голяма авантюра
във всеки минал ден щастлив
и двамата с него в комбина,
притихнали, прегърнати
в телефонната кабина.

Навън минават хора,
потънали в мисли и мечти,
а в телефонната кабина
цари любов, страст и горещина.

Прегръдка силна, целувка страстна,
ръце преплетени с любов -
такова щастие голямо
дано не свърши толкоз рано.

Кръвта бушува във вените на всеки мъж
било то млад - неопитен - или стар и похотлив,
когато неговата хубава половина
се вре с друг в една телефонна кабина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми много шеговитото и закачливо, и непретенциозно стихотворение! Вижда се една голяма усмивка, ала и малко добродушна ирония, или може би... самоирония? То последното го умеят само истинските хора!
  • Хехе.."се вре с друг..."- голяма закачка

  • Има закачка, да
    Позамислих се
  • Тя ще се разцепи тази кабина! Много закачливо!
  • Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...