25 jul 2007, 12:06

Телефонна любов

  Poesía
1.1K 0 7

Любов, нещастнице коварна,
отивай си, тъй както си дошла!
Отново ме предаде. Исках вярност.
Исках просто малко топлота.
... Защо пък той? И трябва ли да го обичам?
Кажи каква е моята вина!
Намерила уж обич чиста,
аз пак разкъсах моята мечта.
...Да, искрен е. Поне така изглежда...
По телефона нежни думи ми реди.
Гласът трепери му, трепери моя...
И двамата от страст горим.
Но това любов ли е?!
Не го докосвам.
И все от снимка гледам тез очи.
Устните му жарки да почувствам аз не мога.
Осъзнавам истината... текват пак сълзи.
И на него му е тежко.
По гласа му се усеща.
Зная, иска да ме доближи...
Господи, толкова ли сме грешни,
че огромно разстояние ни дели?!
С безброй имена, от нежни по-нежни,
ме нарича той, го наричам аз.
И тръпнем от мисли любовни
и от огромната раздяла между нас.
Да обичаш и да те обичат...
Да, това е сбъдната мечта!
Но да не можеш да си с този,
който искаш,
е  болка, равносилна на смъртта!
И двамата умираме по малко.
Много съгрешили сме, уви.
Не се мъчи!
Ще се обадя скоро, за да разсея твойте черни дни.
По телефона нежно ще те галя,
ще те целувам с много страст.
Болка е! Гласът трепери.
Болка е и любовта във нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми стихът ти и го чувствам всякаш е писан за мен! Много е болезнено... За себе си сама съзнавам , че на всичко му идва края - ако не на телефонната любов, то за съжаление просто на самата любов! Но не мога да събера сили за да сложа край, а може би и не искам.. напук на разума.

    Поздравления за написаното, търсех да прочета нещо подобно и се радвам , че намерих! Благодаря
  • Мерси!
  • Честит празник!
    Бъди много щастлива!
    Празнувай...
  • Трудна любов е тази
    Но пък стиха ми хареса, много!
    Поздрави!
  • "Очи, които не се виждат, се забравят!"
    Поздрави и от мен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....