Телефонна любов
Любов, нещастнице коварна,
отивай си, тъй както си дошла!
Отново ме предаде. Исках вярност.
Исках просто малко топлота.
... Защо пък той? И трябва ли да го обичам?
Кажи каква е моята вина!
Намерила уж обич чиста,
аз пак разкъсах моята мечта.
...Да, искрен е. Поне така изглежда...
По телефона нежни думи ми реди.
Гласът трепери му, трепери моя...
И двамата от страст горим.
Но това любов ли е?!
Не го докосвам.
И все от снимка гледам тез очи.
Устните му жарки да почувствам аз не мога.
Осъзнавам истината... текват пак сълзи.
И на него му е тежко.
По гласа му се усеща.
Зная, иска да ме доближи...
Господи, толкова ли сме грешни,
че огромно разстояние ни дели?!
С безброй имена, от нежни по-нежни,
ме нарича той, го наричам аз.
И тръпнем от мисли любовни
и от огромната раздяла между нас.
Да обичаш и да те обичат...
Да, това е сбъдната мечта!
Но да не можеш да си с този,
който искаш,
е болка, равносилна на смъртта!
И двамата умираме по малко.
Много съгрешили сме, уви.
Не се мъчи!
Ще се обадя скоро, за да разсея твойте черни дни.
По телефона нежно ще те галя,
ще те целувам с много страст.
Болка е! Гласът трепери.
Болка е и любовта във нас...
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
