25 июл. 2007 г., 12:06

Телефонна любов

1.1K 0 7

Любов, нещастнице коварна,
отивай си, тъй както си дошла!
Отново ме предаде. Исках вярност.
Исках просто малко топлота.
... Защо пък той? И трябва ли да го обичам?
Кажи каква е моята вина!
Намерила уж обич чиста,
аз пак разкъсах моята мечта.
...Да, искрен е. Поне така изглежда...
По телефона нежни думи ми реди.
Гласът трепери му, трепери моя...
И двамата от страст горим.
Но това любов ли е?!
Не го докосвам.
И все от снимка гледам тез очи.
Устните му жарки да почувствам аз не мога.
Осъзнавам истината... текват пак сълзи.
И на него му е тежко.
По гласа му се усеща.
Зная, иска да ме доближи...
Господи, толкова ли сме грешни,
че огромно разстояние ни дели?!
С безброй имена, от нежни по-нежни,
ме нарича той, го наричам аз.
И тръпнем от мисли любовни
и от огромната раздяла между нас.
Да обичаш и да те обичат...
Да, това е сбъдната мечта!
Но да не можеш да си с този,
който искаш,
е  болка, равносилна на смъртта!
И двамата умираме по малко.
Много съгрешили сме, уви.
Не се мъчи!
Ще се обадя скоро, за да разсея твойте черни дни.
По телефона нежно ще те галя,
ще те целувам с много страст.
Болка е! Гласът трепери.
Болка е и любовта във нас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стихът ти и го чувствам всякаш е писан за мен! Много е болезнено... За себе си сама съзнавам , че на всичко му идва края - ако не на телефонната любов, то за съжаление просто на самата любов! Но не мога да събера сили за да сложа край, а може би и не искам.. напук на разума.

    Поздравления за написаното, търсех да прочета нещо подобно и се радвам , че намерих! Благодаря
  • Мерси!
  • Честит празник!
    Бъди много щастлива!
    Празнувай...
  • Трудна любов е тази
    Но пък стиха ми хареса, много!
    Поздрави!
  • "Очи, които не се виждат, се забравят!"
    Поздрави и от мен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...