9 mar 2010, 21:46

Телевизор 

  Poesía » De humor
547 0 5

Празно.

Тъмно.

Глухо.

Тъжно.

Удряш глава о стената...

Не помага.

Страшно!

Телевизорът звяр

дебне от ъгъла.

Стаята клетка – тясна.

Щрак!

Удряш глава о стената.

Телевизорът,

до вчера с екран,

попукан и ням,

и еднопартиен,

припряно-безцветен,

кресливо-конкретен,

информира,

позира,

афишира,

визира,

минира,

пресира,

авторизира,

скандализира,

канализира,

банализира,

кастрира,

идиотизира...

пак в дух критичен,

но многополитичен,

еднолично-двуличен,

истерико-егоистичен...

Ха, токът загасна!

Жертвите? – тръпнем!

Все още в съзнание,

заспиваме, бълнувайки...

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??