Телевизор
Празно.
Тъмно.
Глухо.
Тъжно.
Удряш глава о стената...
Не помага.
Страшно!
Телевизорът звяр
дебне от ъгъла.
Стаята клетка – тясна.
Щрак!
Удряш глава о стената.
Телевизорът,
до вчера с екран,
попукан и ням,
и еднопартиен,
припряно-безцветен,
кресливо-конкретен,
информира,
позира,
афишира,
визира,
минира,
пресира,
авторизира,
скандализира,
канализира,
банализира,
кастрира,
идиотизира...
пак в дух критичен,
но многополитичен,
еднолично-двуличен,
истерико-егоистичен...
Ха, токът загасна!
Жертвите? – тръпнем!
Все още в съзнание,
заспиваме, бълнувайки...
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
