Теменужена песен

23 ago 2014, 22:10

Poesía » De amor

479 0 5

Върху камъка седнал, с китара

поздравява доброто море.

До нозете му водка, цигара

и едно недопито кафе.

А към залива тихо се носи

яхта с вече прибрани платна.

Гларус шумно долита с въпроси,

но без отговор махва с крила.

Музикантът със струните звънки

теменужена песен реди.

Има дълга коса, стари дънки

и море с милиони звезди.

Притежава и времето, даже

този пристан и нощния фар,

който бърза сега да разкаже

как в русалка се влюбил рибар.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.