Върху камъка седнал, с китара
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи
яхта с вече прибрани платна.
Гларус шумно долита с въпроси,
но без отговор махва с крила.
Музикантът със струните звънки
теменужена песен реди.
Има дълга коса, стари дънки
и море с милиони звезди.
Притежава и времето, даже
този пристан и нощния фар,
който бърза сега да разкаже
как в русалка се влюбил рибар.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
