Върху камъка седнал, с китара
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи
яхта с вече прибрани платна.
Гларус шумно долита с въпроси,
но без отговор махва с крила.
Музикантът със струните звънки
теменужена песен реди.
Има дълга коса, стари дънки
и море с милиони звезди.
Притежава и времето, даже
този пристан и нощния фар,
който бърза сега да разкаже
как в русалка се влюбил рибар.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
