Върху камъка седнал, с китара
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи
яхта с вече прибрани платна.
Гларус шумно долита с въпроси,
но без отговор махва с крила.
Музикантът със струните звънки
теменужена песен реди.
Има дълга коса, стари дънки
и море с милиони звезди.
Притежава и времето, даже
този пристан и нощния фар,
който бърза сега да разкаже
как в русалка се влюбил рибар.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Браво!