23.08.2014 г., 22:10

Теменужена песен

660 0 5

Върху камъка седнал, с китара

поздравява доброто море.

До нозете му водка, цигара

и едно недопито кафе.

 

А към залива тихо се носи

яхта с вече прибрани платна.

Гларус шумно долита с въпроси,

но без отговор махва с крила.

 

Музикантът със струните звънки

теменужена песен реди.

Има дълга коса, стари дънки

и море с милиони звезди.

 

Притежава и времето, даже

този пристан и нощния фар,

който бърза сега да разкаже

как в русалка се влюбил рибар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...