Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
25 jun 2025, 9:59

Температура на кипене

  Poesía
279 3 6

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв. 

Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,

 

все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи 

и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи 

 

само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие

в любовната си игра-душата му кипи от страстите 

 

на слънчева светлина! Лятото притихва в душата...

Чувствата ще променят кипенето - до следващото лято!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и оценката на творческите ми опити, Младен!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Тя разбра: който губи мимолетно щастие
    в любовната си игра -
    душата му кипи от страстите на слънчева светлина!
    Лятото притихва в душата...
    Чувствата ще променят кипенето - до следващото лято!"

    Стих, който доказва, че си муз на лятото и любовта, Стойчо. Поздравление!

    П.П. Коментарното ми ограничение - от 5 коментара на ден, не ми позволи да постна до този момент коментара си.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за поощрителните слова и оценката, Миночка!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Сега му е времето, Стойчо! Слънце, море и още нещо! Страхотен стих!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими, Младен!
    Благодаря за споделените чувства, Люси!
    Благодаря за Любими, Дора!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0