25.06.2025 г., 9:59

Температура на кипене

278 3 6

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв. 

Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,

 

все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи 

и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи 

 

само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие

в любовната си игра-душата му кипи от страстите 

 

на слънчева светлина! Лятото притихва в душата...

Чувствата ще променят кипенето - до следващото лято!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката на творческите ми опити, Младен!
  • "Тя разбра: който губи мимолетно щастие
    в любовната си игра -
    душата му кипи от страстите на слънчева светлина!
    Лятото притихва в душата...
    Чувствата ще променят кипенето - до следващото лято!"

    Стих, който доказва, че си муз на лятото и любовта, Стойчо. Поздравление!

    П.П. Коментарното ми ограничение - от 5 коментара на ден, не ми позволи да постна до този момент коментара си.
  • Благодаря за поощрителните слова и оценката, Миночка!
  • Сега му е времето, Стойчо! Слънце, море и още нещо! Страхотен стих!
  • Благодаря за Любими, Младен!
    Благодаря за споделените чувства, Люси!
    Благодаря за Любими, Дора!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...