8 oct 2009, 15:34

Теория на относителността

  Poesía
1.1K 0 22

 

 

 

 

 

Не са толкова дълги дните,

не чак толкова,

колкото нямото на един залез...

Не е страшна толкова болката,

когато е вменяемо бреме

по подразбиране.

И е истинска!

По разни хълмове като ходиш,

не е много високо

и на òбед има с кого

да си налееш цветя

в бедната стомна

от щастие.

И светът не е чак толкова къс,

колкото казват

своеволията на километрите...

Измерима е само плътта,

вкаменена

в платинен тираж.

Много пристани има

без лодки и зрелища.

Дисонанс от морета за никъде

и празни луни.

А ти?

Дали плачеш понякога?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...