8 окт. 2009 г., 15:34

Теория на относителността

1.1K 0 22

 

 

 

 

 

Не са толкова дълги дните,

не чак толкова,

колкото нямото на един залез...

Не е страшна толкова болката,

когато е вменяемо бреме

по подразбиране.

И е истинска!

По разни хълмове като ходиш,

не е много високо

и на òбед има с кого

да си налееш цветя

в бедната стомна

от щастие.

И светът не е чак толкова къс,

колкото казват

своеволията на километрите...

Измерима е само плътта,

вкаменена

в платинен тираж.

Много пристани има

без лодки и зрелища.

Дисонанс от морета за никъде

и празни луни.

А ти?

Дали плачеш понякога?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...