Теория на относителността
Не са толкова дълги дните,
не чак толкова,
колкото нямото на един залез...
Не е страшна толкова болката,
когато е вменяемо бреме
по подразбиране.
И е истинска!
По разни хълмове като ходиш,
не е много високо
и на òбед има с кого
да си налееш цветя
в бедната стомна
от щастие.
И светът не е чак толкова къс,
колкото казват
своеволията на километрите...
Измерима е само плътта,
вкаменена
в платинен тираж.
Много пристани има
без лодки и зрелища.
Дисонанс от морета за никъде
и празни луни.
А ти?
Дали плачеш понякога?
© Геновева Христова All rights reserved.
