Oct 8, 2009, 3:34 PM

Теория на относителността 

  Poetry
834 0 22

 

 

 

 

 

Не са толкова дълги дните,

не чак толкова,

колкото нямото на един залез...

Не е страшна толкова болката,

когато е вменяемо бреме

по подразбиране.

И е истинска!

По разни хълмове като ходиш,

не е много високо

и на òбед има с кого

да си налееш цветя

в бедната стомна

от щастие.

И светът не е чак толкова къс,

колкото казват

своеволията на километрите...

Измерима е само плътта,

вкаменена

в платинен тираж.

Много пристани има

без лодки и зрелища.

Дисонанс от морета за никъде

и празни луни.

А ти?

Дали плачеш понякога?

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??