3 jul 2009, 16:48

Терористки 

  Poesía
444 0 3

          ТЕРОРИСТКИ

 

Утробите ви не знаят деца.

Над тях висят гроздове тротил.

И няма милост в каменни сърца.

За вас животът не е мил.

 

Слагате ръце над чуждо щастие.

Животът детски е без цена.

Робини на терор и безвластие.

Хиени сред съдби и мъртвина.

 

Омраза и терор ви е родила.

Забравили сте първа дума "мамо".

Че вашата порода е катил.

Зад вас остават труповете само.

 

Безчовечност сее погледът ви груб.

Зад вас от смърт училища димят.

Остава на сметката ви всеки труп.

 

… На кръст разпъната е цялата земя.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напълно съм съгласна с теб!Такива"жени"ги смятам за лична обида към женската ми природа! Браво!
  • Но не е точно така, оказва се, че всъщност в момента на самовзривяването, в този кратък миг, терорист(к)ите обичат жертвите си. Едва тогава ги чувстват съпричастни (повечето смъртнички са били майки, на които децата са убити...), от тук идва и момента със съпричастността. Човешката природа е странно нещо, няма много еднозначности, опитвам се да я разбера.
  • … На кръст разпъната е цялата земя.
    Да живее куртизанката
    супер е
Propuestas
: ??:??