3.07.2009 г., 16:48

Терористки

614 0 3

          ТЕРОРИСТКИ

 

Утробите ви не знаят деца.

Над тях висят гроздове тротил.

И няма милост в каменни сърца.

За вас животът не е мил.

 

Слагате ръце над чуждо щастие.

Животът детски е без цена.

Робини на терор и безвластие.

Хиени сред съдби и мъртвина.

 

Омраза и терор ви е родила.

Забравили сте първа дума "мамо".

Че вашата порода е катил.

Зад вас остават труповете само.

 

Безчовечност сее погледът ви груб.

Зад вас от смърт училища димят.

Остава на сметката ви всеки труп.

 

… На кръст разпъната е цялата земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно съм съгласна с теб!Такива"жени"ги смятам за лична обида към женската ми природа! Браво!
  • Но не е точно така, оказва се, че всъщност в момента на самовзривяването, в този кратък миг, терорист(к)ите обичат жертвите си. Едва тогава ги чувстват съпричастни (повечето смъртнички са били майки, на които децата са убити...), от тук идва и момента със съпричастността. Човешката природа е странно нещо, няма много еднозначности, опитвам се да я разбера.
  • … На кръст разпъната е цялата земя.
    Да живее куртизанката
    супер е

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...