Jul 3, 2009, 4:48 PM

Терористки

  Poetry
619 0 3

          ТЕРОРИСТКИ

 

Утробите ви не знаят деца.

Над тях висят гроздове тротил.

И няма милост в каменни сърца.

За вас животът не е мил.

 

Слагате ръце над чуждо щастие.

Животът детски е без цена.

Робини на терор и безвластие.

Хиени сред съдби и мъртвина.

 

Омраза и терор ви е родила.

Забравили сте първа дума "мамо".

Че вашата порода е катил.

Зад вас остават труповете само.

 

Безчовечност сее погледът ви груб.

Зад вас от смърт училища димят.

Остава на сметката ви всеки труп.

 

… На кръст разпъната е цялата земя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно съм съгласна с теб!Такива"жени"ги смятам за лична обида към женската ми природа! Браво!
  • Но не е точно така, оказва се, че всъщност в момента на самовзривяването, в този кратък миг, терорист(к)ите обичат жертвите си. Едва тогава ги чувстват съпричастни (повечето смъртнички са били майки, на които децата са убити...), от тук идва и момента със съпричастността. Човешката природа е странно нещо, няма много еднозначности, опитвам се да я разбера.
  • … На кръст разпъната е цялата земя.
    Да живее куртизанката
    супер е

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...