24 nov 2010, 12:52

Тетевен 

  Poesía
2162 0 28

В подножието на балкана старопланински,

закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче.


С очите на гората то говори
ни пек, ни студ могат да го покорят,
а висините на планинските простори
над Тетевен неумолимо бдят.


Като майка ветровете го закрилят.
Даже Вазов нявга възхитен
възкликва с гордост и охота,
от красотата му докрай пленен.


Реката, неуморна самодива,
танцува вечер с горските цветя,
а славеите бездиханно свирят
в прегръдката на гъстите листа.


Красив и по природа вечен
дълбоко там в подножието на балкана,
ехти в сърцето ми като зелена песен
с любов и много щастие изпята.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??