24.11.2010 г., 12:52

Тетевен

2.7K 0 28

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=762641-увеличен размер

В подножието на балкана старопланински,

закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче.


С очите на гората то говори
ни пек, ни студ могат да го покорят,
а висините на планинските простори
над Тетевен неумолимо бдят.


Като майка ветровете го закрилят.
Даже Вазов нявга възхитен
възкликва с гордост и охота,
от красотата му докрай пленен.


Реката, неуморна самодива,
танцува вечер с горските цветя,
а славеите бездиханно свирят
в прегръдката на гъстите листа.


Красив и по природа вечен
дълбоко там в подножието на балкана,
ехти в сърцето ми като зелена песен
с любов и много щастие изпята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичлива и истинска си Ники!!!Поздрав и усмивка!!!
  • С толкова топла обич и гордо родолюбие си описала Тетевен, Ники, че и който не го е виждал, ще го обикне.
    Дълго гледах снимката.
    Наистина - вълшебна и внушителна гледка!

    Благодаря за насладата от прочетено и видяно тук!
  • "Реката, неуморна самодива,
    танцува вечер с горските цветя,
    а славеите бездиханно свирят
    в прегръдката на гъстите листа."
    !Пак
  • Красив град... заслужава всичката обич, която си му посветила!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...