9 nov 2010, 12:17

Ти 

  Poesía » Otra
459 0 8

Обичам те и затова прощавам...

Невидима си, ала съществуваш.

Във сънищата нежно се стопяваш,

в усмивката на утрото изплуваш.

 

Флиртуваш с мен загадъчно-свенлива.

По вятъра ми пращаш есемеси.

Аз тръгвам си, но ти си още жива

и знаят птиците единствено къде си.

 

Владееш ме, докрай недоразбрана.

На кръст разпъваш слабото ми Его.

Упорстваш като нелечима рана.

Пленяваш оптимизма ми, играеш си със него.

 

За жалост, с теб сме толкова различни

и мъка във душата ми се свива,

когато гибелно-фатална ме привличаш

ти, моя вярна Самота красива.

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??