Ти
Обичам те и затова прощавам...
Невидима си, ала съществуваш.
Във сънищата нежно се стопяваш,
в усмивката на утрото изплуваш.
Флиртуваш с мен загадъчно-свенлива.
По вятъра ми пращаш есемеси.
Аз тръгвам си, но ти си още жива
и знаят птиците единствено къде си.
Владееш ме, докрай недоразбрана.
На кръст разпъваш слабото ми Его.
Упорстваш като нелечима рана.
Пленяваш оптимизма ми, играеш си със него.
За жалост, с теб сме толкова различни
и мъка във душата ми се свива,
когато гибелно-фатална ме привличаш
ти, моя вярна Самота красива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
