17 ene 2012, 21:36

Ти

  Poesía
526 0 0


Ти си слънцето, което никога не ме огрява.
Ти си облакът, който нивга мира не ми дава!
Ти си пристанът, който жадувам!
Ти си брегът, с миди обсипан!

Чакам те ,страннико весел, на онова място!
Там, горе на скалите, с кърпичка в ръка...
Не ще те докосна нивга, нали?
Илюзия сладка! Мираж мой...

Ти си толкова далеч, а аз твоето име шепна...
Ти си въздухът, от който се нуждая,
ти си глътката, за която жадувам...
Не ще те докосна нивга, нали?

Няма да мога да погледна в красивите ти очи...
Да докосна силните ти ръце и да те почувствам.
Вечно ще се задушам без теб - знаеш го, нали?
Ще бъда на половина! Половината от красотата!

С теб ще бъда цяла, ще грабя с шепи от живота,
но, уви, щастието е далеч, без теб съм само елемент.
Елементът на твоя пъзел!
Обичам те, дори и на края на света!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...