Ти си слънцето, което никога не ме огрява.
Ти си облакът, който нивга мира не ми дава!
Ти си пристанът, който жадувам!
Ти си брегът, с миди обсипан!

Чакам те ,страннико весел, на онова място!
Там, горе на скалите, с кърпичка в ръка...
Не ще те докосна нивга, нали?
Илюзия сладка! Мираж мой...

Ти си толкова далеч, а аз твоето име шепна...
Ти си въздухът, от който се нуждая,
ти си глътката, за която жадувам...
Не ще те докосна нивга, нали?

Няма да мога да погледна в красивите ти очи...
Да докосна силните ти ръце и да те почувствам.
Вечно ще се задушам без теб - знаеш го, нали?
Ще бъда на половина! Половината от красотата!

С теб ще бъда цяла, ще грабя с шепи от живота,
но, уви, щастието е далеч, без теб съм само елемент.
Елементът на твоя пъзел!
Обичам те, дори и на края на света!!!