Ти си слънцето, което никога не ме огрява.
Ти си облакът, който нивга мира не ми дава!
Ти си пристанът, който жадувам!
Ти си брегът, с миди обсипан!
Чакам те ,страннико весел, на онова място!
Там, горе на скалите, с кърпичка в ръка...
Не ще те докосна нивга, нали?
Илюзия сладка! Мираж мой...
Ти си толкова далеч, а аз твоето име шепна...
Ти си въздухът, от който се нуждая,
ти си глътката, за която жадувам...
Не ще те докосна нивга, нали? ...