ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
29 mar 2013, 18:58

Ти

946 0 6

Косите ти са Луда Яна,

примамват ме с води игриви,

смехът ти ме лекува с рани,

по-парещи и от коприва.

Ръцете ти са две лиани,

край мислите за теб увити,

гърдите ти са два герана

за устните ми ненапити...

По хълмовете ти ръж зрее,

горещниците щом захванат -

жътварска песен ще се лее,

щом знойният ти дъх ме кани.

И слънце щом разпъне пладне,

из сенките ти ще се скрия,

нозете ти – върбици  жадни

над мене листи ще развият...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0