Ти
Косите ти са Луда Яна,
примамват ме с води игриви,
смехът ти ме лекува с рани,
по-парещи и от коприва.
Ръцете ти са две лиани,
край мислите за теб увити,
гърдите ти са два герана
за устните ми ненапити...
По хълмовете ти ръж зрее,
горещниците щом захванат -
жътварска песен ще се лее,
щом знойният ти дъх ме кани.
И слънце щом разпъне пладне,
из сенките ти ще се скрия,
нозете ти – върбици жадни
над мене листи ще развият...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
!!!!
