1 ene 2007, 14:28

ТИ

  Poesía
1K 0 23

ТИ

 

Ще сетиш залеза как се стопява,

а нощите тихо остават червени.

Ти коса разпилей по пуста дъбрава

и после влюби се във мене...

 

Ще видиш най-ярката, светла звезда

във най-беззвездното време.

Ти просто подай ми нежно ръка

и после влюби се във мене...

 

Ще чуеш най-кротките нощни ромоли.

В най-лютия студ - овошки зелени.

Ти само повярвай във моята пролет

и после влюби се във мене...

 

                                      01.01.07.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...